„Странник бях и Ме прибрахте.“ В началото на новата година поглед към това, което Библията казва за посрещането на чужденеца, от Левит до Матей, и как може да изглежда посрещането в една обикновена неделя, когато гостът не говори езика.
Вчера, 6 януари, много църкви празнуваха Богоявление: мъдреците от изток, чужденци, изминали дълъг път, пристигат във Витлеем, за да се поклонят на детето. Сред първите хора, за които Матей ни казва, че дошли при Исус, били хора от друга страна, които говорели друг език.
Новата година често носи нови лица в църквата. Затова изглежда подходяща седмица да се спрем на това, което Писанието казва за странника и за посрещането.
В Матей 25 Исус описва деня, когато народите се събират пред Царя, и назовава нещата, които са били направени за Него:
Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте.
Тези, които са похвалени, са изненадани. Те не си спомнят да са служили на Царя. А Той отговаря: „Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили.“ (Матей 25:40, Ревизирано издание)
В този списък има нещо много обикновено. Храна, вода, посрещане. Нищо в него не изисква програма или бюджет. Това е от нещата, които се случват на вратата, на масата, в разговор след богослужението.
Заповедта е много по-стара от Матей. В закона, даден на Израил, Бог казва:
Чужденецът, който живее при вас, да ви бъде като местен човек от вас и да го обичаш като себе си, защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.
Забележете причината, която Бог дава. Не защото странникът е полезен, или заслужава, или един ден ще стане като всички останали. А защото Израил помни какво е да бъдеш странникът. Второзаконие го казва отново: „Затова обичайте чужденеца, понеже и вие бяхте чужденци в Египетската земя.“ (Второзаконие 10:19, Ревизирано издание)
Мнозина от нас имат собствен спомен за това. Първата седмица в нова страна. Първото богослужение на език, който още не владеехме. Стоиш след това с чаша кафе, усмихваш се и разбираш една дума от пет.
Книгата Рут се върти около един момент на посрещане. Рут, моавката във Витлеем, отива да бере класове в нивата на непознат човек и Вооз ѝ говори любезно. Тя пада на лицето си и пита: „Защо съм придобила благоволение пред очите ти, та да ме забележиш, като съм чужденка?“ (Рут 2:10, Ревизирано издание)
Този въпрос, „та да ме забележиш“, е сърцевината на всичко. Повечето странници не искат много. Те много бързо забелязват дали някой ги е забелязал.
В много църкви посрещането на входа е топло и искрено. Трудността идва няколко минути по-късно, когато богослужението започне и всичко е на език, който гостът разбира само наполовина. Той е в залата, но не е съвсем част от нея.
Ето няколко малки неща, които църквите правят, нито едно от тях скъпо:
Научете името на госта и го произнасяйте правилно. Попитайте два пъти, ако трябва. Това има значение повече от почти всичко друго.
Седнете до него. Гост, който седи сам отзад, ще си тръгне сам накрая.
Имайте Библия на неговия език. Библия на масата за посрещане на езиците, които говорят гостите ви, им позволява да следят четивата.
Кажете едно изречение на неговия език. Поздрав, благословение накрая. Това му казва, че е бил очакван.
Поканете го отново, лично. Не със съобщение. Чрез човек.
Започнахме да създаваме MulingStream заради един гост в една църква, който не можеше да следи проповедта. Той позволява на госта да следи цялото богослужение на своя език, на живо, на телефона, който вече е в ръката му, без нищо за инсталиране и без някой да трябва да знае предварително.
Могат да слушат със слушалки или да четат превода като текст, което помага както на госта с увреден слух, така и на онзи, който чете по-бързо, отколкото слуша. Повече за страната на госта можете да прочетете на как работи за слушателите.
Това е един от начините да кажете „забелязахме ви“. То не замества ръкостискането, името, кафето и поканата да дойде отново. То просто означава, че когато проповедта започне, посрещането не спира.
И работи за госта, когото никой не е планирал. Църквата не може да знае в коя неделя ще влезе някой от Еритрея, Иран или Венецуела. Когато гостът може да избере своя език на собствения си телефон, църквата не трябва да знае. Достатъчно е да е готова.
„Не забравяйте да бъдете гостоприемни, защото чрез това някои, без да знаят, са приели ангели.“ (Евреи 13:2, Ревизирано издание)
Не знаем кой ще влезе в нашите църкви тази година. Може би някой отдалеч, изминал дълъг път, както мъдреците. Който и да е той, нека намери църква, която го забелязва, и нека вашата църква има благословена нова година.
Разкажете ни за вашата общност и езиците, които гостите ви носят. Отговаряме на всяко съобщение лично.