Инструментът за превод съществува за хора, които не разбират езика на залата. Ако първият му екран е на този език, той вече ги е провалил. От самото начало решихме, че първо трябва да решим влизането: страницата за влизане, екраните за слушателите и сайтът са на много езици, избрани отделно от езика, на който гостът слуша.
Първото, което гостът вижда, не е преводът. Това е страницата, която го води до него.
Представете си жена, която за първи път посещава църква. Тя не говори езика на богослужението. Някой любезно ѝ посочва QR кода на екрана, тя го сканира и телефонът ѝ отваря страница, на която пише „Join“, „Choose a language“, „Interface language“. Всяка дума на единствения език, който е дошла тук, без да разбира.
Инструментът съществува, за да може тя да следи проповедта. А вратата към него е написана на езика, който тя не може да чете.
От самото начало вярвахме в едно просто нещо: инструментът за превод трябва сам да говори езика на слушателя. Ако слушателят влиза, за да чуе проповедта, а изобщо не може да разбере екрана за влизане, каква полза от инструмента? Преводът може да е верен, гласът може да е ясен, Smart Hints могат да обяснят всеки стих, който пасторът цитира, и нищо от това няма значение, ако тя се откаже още на първия екран.
Затова, когато планирахме как MulingStream да навлезе в други езици, слушателят беше на първо място. Нашият план го казваше в едно изречение: слушателите ни използват именно защото не говорят езика на залата, така че да им покажем интерфейса на този език обезсмисля всичко. Преди страниците на профила, преди цените, преди всичко, което вижда църковният ръководител, искахме проблемът с влизането да е решен.
Ако гостът не може да разбере екрана, който го пуска вътре, преводът зад него няма значение.
На телефона на слушателя има два езика и те не са едно и също.
Първият е езикът, на който слуша или чете. Това е самият превод и гостът може да го избере от 200+ езика; страницата с езиците показва какво означава това.
Вторият е езикът на страницата: бутоните, надписите, малките бележки, които казват какво да се докосне. Наричаме го език на интерфейса.
Държим двата разделени нарочно, защото хората са различни. Някой, който говори персийски, може да иска бутоните на персийски и проповедта на персийски. Студент от Украйна може да чете бутоните на английски, без да се замисли, и пак да иска да слуша на украински. Една баба може да иска и двете на своя език, докато внукът ѝ до нея превключва страницата на английски. Страницата го казва и с прости думи: смяната на езика на интерфейса променя само бутоните и текста на страницата, никога това, което чувате.
На 5 август 2026 г. екраните за слушателите и целият сайт излязоха на много езици наведнъж. Не английски с няколко преведени бутона: страницата за влизане, екранът за слушане, настройките, помощните бележки, често задаваните въпроси и страниците около тях, преведени изцяло, така че гостът никога да не се натъкне на заблудено английско изречение по средата.
Някои подробности имаха по-голямо значение, отколкото изглежда.
Отдясно наляво, както трябва. За арабски, персийски и иврит цялата страница се обръща, не само текстът. Менютата, стрелките и плъзгачите вървят в посоката, в която чете читателят. Смяна, без да се изгуби и дума. Слушателят може да смени езика на интерфейса по средата на проповед. Страницата се променя около него, докато преводът продължава да звучи. Нищо не се презарежда и нищо не прекъсва. Нищо за инсталиране. Всичко става в браузъра на телефона, така че няма страница в магазин за приложения на чужд език, през която първо да трябва да се мине. Същото и за църквата. Църковното табло, цените и помощта също са на много езици, така че пасторът може да направи настройката на своя език за около две минути.
Хората, които най-много се нуждаят от превод, най-малко биха поискали помощ с него. Гост, който не може да прочете страницата за влизане, не отива до пулта за озвучаване, за да го каже. Той прибира телефона обратно в джоба си и тихо изседява богослужението.
Когато страницата го посреща на неговия език, посрещането започва преди проповедта. А църквата не прави нищо допълнително за това: няма втори линк за всеки език, няма настройки за промяна, няма доброволец на вратата, който обяснява бутони. Един линк или един QR код и всеки гост сам намира пътя си вътре.
Това е всичко. Ако искате да го усетите така, както го усеща гостът, отворете демо стаята за слушатели на телефона си, превключете страницата на друг език и слушайте. Повече за страната на слушателя ще намерите в как работи за слушателите и във функциите за слушатели.
Меню с надпис „Interface language“ не помага на човек, който не може да прочете тези две думи. Затова от 24 септември 2026 г. страницата за слушатели задава въпроса вместо тях.
Когато една стая е свързана с даден език, защото говорителят го говори, защото стаята го предлага или защото църквата ни е казала, че гостите ѝ ще имат нужда от него, страницата показва един кратък ред на този език и със собствената му писменост: „Искате ли да видите тази страница на персийски?“, написано на персийски, с един бутон, който казва да. Едно докосване и страницата е тяхна.
Питаме само на език, чийто интерфейс сме превели изцяло. Да предложим език и после да оставим госта на страница, която все още е на английски, би било по-лошо, отколкото изобщо да не питаме.
Страницата за влизане вече има два раздела. В първия гостът избира езика, на който да слуша, преди да влезе в стаята. Във втория, наречен Интерфейс, избира езика на страницата. А когато се върне следващата седмица, езикът, който е избрал миналия път, вече е избран.
200+ езика, с техните регионални варианти, и страницата около тях на собствения език на госта.